ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БРОНХО-БЕЛОДРОБНАТА СИСТЕМА
По данни на Световната здравна организация от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души,
годишно заболяват до 9 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно.
Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка.
Боледуват хора в млада възраст. Ежегодно туберкулозата поразява 1.3 милиона деца под 15 годишна възраст. Хронологично
смъртността е с неумолим ход: 2 милиона годишно са умирали през ХIXв., 3 милиона през XXв., а за 2050г. се очаква смъртността
от туберкулоза да достигне 5 милиона, ако епидемията не се овладее.
Туберкулозата е инфекциозна болест и се предизвиква от туберкулозни бактерии. Причинителят на туберкулозата е бактерии на Кох.
Той принадлежи към групата на т. нар. киселиноустойчиви бактерии и се отличава с голяма жизнеспособност и устойчивост. Източници
на туберкулозна инфекция са болните от туберкулоза хора и много по-рядко животни (при консумация на непастйоризирано мляко се заразяват
предимно деца). Болният от туберкулоза е най-опасен за обкръжаващите го здрави, когато е в състояние на тласък с активна туберкулоза.
При белодробна туберкулоза бактериите се отделят при кихане и кашляне с храчките, които са главният инфекциозен материал. Заразяването
обикновено става през белите дробове по капков път. В детската възраст главният източник на туберкулозна инфекция е в семейството,
а по-късно в училището, университета, производството и т. н., където неоткрити болни могат да причинят масови заразявания.
Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната
класификация на туберкулозата:
I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши /девойки;
II. Туберкулоза на дихателната система;
III.Туберкулоза на други тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната
обвивка /менингит/, на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, на периферни лимфни възли,
костно-ставна туберулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза, очна, на кости и стави.
Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдавa в детска и младата възраст, обхваща периода от няколко седмици
(най-често 4 до 6) след първичното заразяване преди появата на алергия и преди развитието на ясно обособени
морфологични изменения. Протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита,
покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване,
неспокоен сън. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.
Алергия е състояние на повишена чувствителност, а имунитет — състояние на невъзприемчивост
(устойчивост, резистентност) на тъканите спрямо туберкулозния бактерии. Клетъчно-хуморалните процеси на алергията и
имунитета се развиват заедно по едно и също време след заразяването на организма и са две лица на един и същ процес.
Туберкулозното заболяване настъпва, когато има понижение на защитните сили на организма и повишена чувствителност на тъканите
срямо туберкулозния бактерии. Защитните сили на организма отслабват при недоимъчно хранене, авитаминози, нехигиенични условия на
труд и бит, преумора, нервно напрежение, употреба на тютюн и алкохол, след морбили, коклюш, захарен диабет и други заболявания.
Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище се намира в други съседни или по-далечни органи и
системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива
инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено
при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина /каверна/, в която се натрупва
секрет и некротична /умъртвена/ белодробна тъкан.
Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестата температура - до и над 38 градуса С,
задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно
болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.
Лечението се провежда в стационарно отделение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти, витамини, отхрачващи
и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително,
до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно- амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен
контрол за бацилоносителство.
При съмнение за заболяване обърнете се към личния си лекар, той има задължението да направи минимум изследвания и да изпрати всеки
съмнителен за туберкулоза пациент за консултиране и допълнителни изследвания в съответния специализиран диспансер.
Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения /абсцес,
пневмоторакс, фистулизация, емпием и други/ тя е неблагоприятна.
Особено тревожна е тенденцията на съчетаването на туберкулозата и маларията, на туберкулозата и СПИН, като тези съчетания
най-често водят до смърт. Сериозен проблем в лечението на турекулозно-болните е появата на резистентни спрямо лекарствените
средства бактерии.
СЗО изготви програма за борба с туберкулозата в световен мащаб и задължи, отделните държави също да разработят свои програми
за ограничаване и намаляване на заболеваемостта от тази агресивно-разпространяваща се заразна болест. Тя включва:
- ранно откриване на болните, особено на бацилоносителите;
- навременно и адекватно лечение на болните в специализирано лечебно заведение;
- изследване на контактните и профилактирането им;
- изследване на рисковите групи;
- здравна просвета сред населението;
- редовно провеждане на БЦЖ ваксинация според имунизационния календар;
назад